Следва да се осигурят защитни механизми за предпазване на крайните ползватели срещу нежелани съобщения за целите на директния маркетинг, които се натрапват в техния личен живот. Степента на навлизане в личния живот и причиненото неудобство се смятат за приблизително сходни, независимо от голямото разнообразие от технологии и канали за осъществяването на тези електронни съобщения — чрез автоматизирани повикващи системи и системи за комуникация, приложения за съобщения в реално време, електронна поща, SMS, MMS, Bluetooth и т.н. Следователно е обосновано да се изисква получаването на съгласие от крайния ползвател преди да му се изпратят търговски електронни съобщения за целите на директния маркетинг, за да може личният живот на физическите лица и законните интереси на юридическите лица да бъдат ефективно защитени. Правната сигурност и нуждата да се гарантира бъдещата пригодност на правилата за защита срещу нежелани електронни съобщения обосновават необходимостта от определяне на единен набор от правила, които не се променят в зависимост от използваната за предаване на нежелани съобщения технология, като същевременно се гарантира еднакво ниво на защита за всички граждани в целия Съюз. Разумно е обаче да се позволи използването на данни за контакт по електронна поща в контекста на съществуващи връзки с клиенти с цел предлагане на подобни продукти или услуги. Подобна възможност следва да се отнася единствено за същата компания, която е получила данните за контакт по електронна поща в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.